CV-то е начинът, по който разказваме професионалната си история
- 18.08
- време за четене: 7 мин.
Преди няколко седмици публикувах пост за CV-та в LinkedIn. Поводът беше една junior позиция, по която работих и за по-малко от два дни получих около 150 кандидатури.
Това не е първият път, в който преглеждам толкова много CV-та, но беше поредният случай, в който нещо много ясно ми направи впечатление. Често се кандидатства без достатъчно вложени старание и мисъл. Потенциалът не се вижда, а в огромна част от случаите всъщност го има.
След поста получих много съобщения и обещах да събера на едно място най-честите неща, които виждам като рекрутър. Ще обърна повече внимание на junior кандидатите, защото именно там нуждата ми се струва най-голяма, но ще разгледаме и няколко други ситуации. Защото CV-то на човек, който тепърва започва, и това на професионалист с 15 години опит няма как да следват една и съща логика. А и CV-то трябва да се променя заедно с кариерата ни.
"Работа на кандидатите не е да пишат хубави CV-та, както не е работа на HR специалистите да пишат код."
Това беше един от коментарите под публикацията и ме накара да се замисля. Разбирам логиката зад това мнение. В крайна сметка човек кандидатства за инженерна, финансова или маркетингова позиция, а не за работа като графичен дизайнер или копирайтър.
И все пак не съм съгласна. :)
Умението да представиш професионалния си път ясно и разбираемо е едно от най-базовите умения в кариерата. То е същото като да напишеш добър имейл, да направиш смислена презентация или да участваш в професионален разговор. Не изисква специализирани HR знания, а мисъл, базови дигитални умения и желание да представиш себе си адекватно.
CV-то не показва само какво сте работили. До известна степен показва и как мислите: умеете ли да приоритизирате информация, обръщате ли внимание на детайлите, можете ли да обясните професионалния си път ясно и разбираемо.
И личното вложено усилие почти винаги си личи.
„Но така или иначе AI ще го прочете…“
Това е друга теза, която напоследък излиза постоянно:
„Какъв е смисълът да си давам толкова труд, ако CV-то ми може изобщо да не стигне до човек?“
Подобно усещане е разбираемо и вероятно демотивиращо. Все повече компании използват различни системи за управление и предварителна обработка на кандидатури, а AI постепенно намира място в различни етапи на подбора.
Но това не означава, че усилието вече няма значение. Напротив.
Ако погледнем практично, CV-то има една много проста задача: да ви придвижи до следващата стъпка. Не да ви намери работа и не да разкаже целия ви професионален живот, а да отвори вратата към разговора.
Затова не гледайте на CV-то като на документ, който изпращате „някъде“. Гледайте на него като на първата крачка към бъдещия работодател. Ако през тези една-две страници не стане ясно кой сте, какво можете и защо кандидатствате, шансът да стигнете до интервюто, на което вече можете да покажете всичко останало, намалява.
Как всъщност се чете едно CV?
Тук бих искала да развенчая един мит. Повечето рекрутъри не започват с детайлно четене. Първо сканират CV-то и търсят няколко основни сигнала: релевантен опит, умения, последни позиции, образование, конкретика спрямо ролята.
Често ще срещнете твърдението, че първоначалният преглед отнема едва няколко секунди. Независимо дали са 8, 10 или малко повече, принципът е един и същ: когато отсреща има десетки, а понякога и стотици кандидатури, първата оценка е бърза. И това не означава, че някой не уважава труда ви. Просто означава, че яснотата е изключително важна. Не е нужно CV-то да впечатлява. Нужно е да бъде лесно за разбиране.
Какво прави едно CV лесно за четене?
През годините съм виждала какви ли не шаблони: цветни инфографики, CV-та с две или три колони, диаграми, проценти, звездички, прогрес барове и всякакви други опити документът да изглежда „по-различно“. Повечето от тях не помагат. Понякога даже правят обратното. Колкото повече дизайн има, толкова по-трудно става човек да открие информацията, която реално търси.
Затова почти винаги бих препоръчала:
изчистен дизайн;
една колона;
достатъчно бяло пространство;
ясни заглавия и логична структура;
достатъчно голям и четим шрифт;
еднакво форматиране навсякъде;
PDF формат, освен ако изрично не е поискан друг.
Красивото CV не е това, което изглежда най-модерно. Красивото CV е това, което не изморява човека отсреща.
Снимката, правописът и малките детайли
Често ме питат дали снимката е задължителна. Не е. Има държави и компании, в които не се препоръчва, така че тук няма универсално правило. Ако решите да използвате снимка, нека бъде актуална, ясна и подходяща за професионален контекст. Не е нужно да бъде студийна.
Има и ситуации, в които според мен снимката може да има повече смисъл. Ако работите в сфера, в която вече сте разпознаваемо лице, говорите на конференции, срещате много хора на професионални събития или изпращате CV след лична среща, тя може да помогне човекът отсреща веднага да свърже документа с вас. Това обаче е допълнение, не заместител на съдържанието.
Правописът е друга тема, която често се подценява. Една случайна грешка няма да ви лиши от интервю. Но множество правописни или граматически неточности вече създават впечатление за липса на внимание. Особено при роли, в които писмената комуникация е част от ежедневната работа.
Вашето CV трябва да разказва вашата история
Може би това е най-важният съвет в цялата статия. Да, AI може да помогне. Шаблоните могат да помогнат. Чуждите примери също.
Но никой инструмент не познава професионалния ви път така, както вие.
Само вие знаете защо сте сменили една работа с друга, какво сте научили, кои проекти са ви развили най-много, с какви трудности сте се справили и какво искате да правите оттук нататък.
Ако искате AI да ви помогне да разкажете тази история, първо трябва да му я дадете.
Затова бих използвала AI като редактор, партньор за структура и критика, но не бих му оставила задачата сам да измисли кой съм като професионалист.
CV, изпълнено с „results-driven professional“, „proven track record“ и „dynamic team player“, може да звучи прекрасно и в същото време да не казва почти нищо за реалния човек зад него.
CV-то също остарява
CV-то не е документ, който създаваме веднъж. То е жив документ, който трябва да се развива заедно с кариерата ни. Преди пет години може би сте се гордеели с първата си студентска работа или с първия курс, който сте завършили. Днес вероятно най-силната ви история е друга.
Колкото повече расте професионалният ви опит, толкова повече тежест трябва да получават последните години от него. Най-новите проекти, последните отговорности и най-силните постижения постепенно изместват по-старите. Някои детайли просто отпадат с времето. Не защото не са били важни, а защото вече не разказват историята на професионалиста, който сте днес.
Точно тук много хора правят грешката да извадят CV-то, с което успешно са си намерили работа преди пет години, да добавят най-новата позиция най-отгоре и да решат, че са готови. Не са. :) За пет години не се е променила само последната ви длъжност. Променили сте се вие. И CV-то трябва да го показва.
Какво НЕ трябва да карате рекрутъра да гадае?
Колкото и да говорим за рекрутъри, системи и алгоритми, управлението на собствената ни кариера си остава наша отговорност. А CV-то трябва да намалява въпросителните, не да създава нови. Човекът отсреща не би трябвало да се чуди:
Каква работа търсите?
Къде и какво работите в момента?
Каква е била реалната ви роля в даден проект или екип?
Какви са основните ви умения и кои от тях реално използвате?
Не е необходимо CV-то да обяснява всяка житейска ситуация. Но ако в професионалната ви история има нещо, което очевидно ще породи въпрос, по-добре е да дадете достатъчно контекст, отколкото да разчитате човекът отсреща да направи правилното предположение. Свободната интерпретация рядко работи в полза на кандидата.
Ако сте junior
Понякога виждам CV-та, в които човек е отделил повече място на езиковите си нива, отколкото на проекта, който е разработвал шест месеца в университета. Или е описал подробно лятна работа отпреди четири години, но е пропуснал курса, който всъщност има отношение към позицията.
Истината е, че никой не очаква junior кандидатът да има десет години професионален опит, въпреки добрата шега по темата. Но очаква да види признаци, че вече сте започнали да се развивате.
Ако сте в началото на кариерата си, не подценявайте:
университетски проекти;
лични проекти;
GitHub или портфолио;
стажове;
доброволчество;
курсове и сертификати, когато са релевантни.
Това са "доказателства", че вече сте започнали да изграждате професионалните си умения.
И още нещо, което ми прави впечатление. Много junior CV-та не отговарят на един прост въпрос: Каква работа всъщност търсите? Ако изпратите едно и също CV за QA, Business Analyst и Project Coordinator, човекът отсреща трудно ще разбере каква е вашата посока.
Ако сте mid-level специалист
Всички обсъждаме junior и senior кандидати, но реално много от кандидатите са с между две и пет години професионален опит.
Често CV-то показва къде е работил човекът, но не показва как се е развил. Отговорностите са копирани от длъжностната характеристика, а различните позиции изглеждат почти еднакво. Няколко въпроса за размисъл:
С какво сте по-добри днес, отколкото преди три или пет години?
Какви по-сложни проекти сте поели?
Какви решения сте вземали?
Какъв реален принос сте имали?
Развитието трябва да личи не само в титлите, а и в съдържанието.
Ако сте senior
Колкото по-голям става професионалният опит, толкова по-важно става умението да избирате какво да разкажете. Не е нужно да разказвате всичко. Не изброявайте десетки проекти и технологии само защото сте ги използвали някога.
Парадоксът е, че колкото повече информация добавяме, толкова по-трудно става да се види най-важното. Доброто senior CV не показва всичко. То показва най-релевантното.
Ако кандидатствате за по-ниска позиция
Това е ситуация, която виждаме все по-често и няма нужда да навлизаме в причините. Тук обаче контекстът е особено важен.
Когато човек с десет години управленски опит кандидатства за експертна позиция, в главата на рекрутъра неизбежно се появяват въпроси, а етикетът „overqualified“ рядко работи във ваша полза.
Две-три ясни изречения в Summary секцията могат да предотвратят голяма част от тези въпросителни. Просто помогнете на човека отсреща да разбере историята и мотивацията ви.
Ако работите като freelancer
Freelancer | 2020 – до момента
И това е всичко?! Freelance не е длъжност. Това е начин на работа.
Много по-интересно е да стане ясно за какви клиенти сте работили, в кои индустрии, каква е била вашата роля и по какви конкретни проекти сте работили. Точно това е професионалният ви опит.
Ако сменяте посоката на кариерата си
Това е една от най-трудните ситуации според мен. Човекът отсреща вижда миналото ви, а вие искате да говорите за бъдещето. Затова направете ясен мост между двете.
Какво от досегашния ви опит ще ви направи успешни в новата роля? Бъдете ясни и целенасочени. Не разчитайте работодателят сам да направи всички взаимовръзки.
Вместо заключение
Преди да изпратите CV-то си, минете през този кратък списък:
Става ли ясно каква роля търся?
Най-важната информация вижда ли се достатъчно рано?
Показва ли CV-то кой съм днес, а не кой съм бил преди пет години?
Описвам ли резултатите си, а не само задълженията си?
Лесно ли се чете?
Има ли нещо излишно?
Проверен ли е правописът?
Summary секцията казва ли нещо конкретно?
Подбрал ли съм правилните умения?
Ако съм използвал AI, личи ли все още моята история?
И последно. Преди да натиснете „Изпрати“, направете нещо много просто. Оставете CV-то за няколко часа. После го отворете отново и го прочетете така, сякаш го виждате за първи път.
Ако все още ви харесва и още по-важното, ако бързо става ясно кой сте, какво можете и накъде искате да вървите, значи най-вероятно сте разказали историята си добре.
Успех!
1️⃣ Абонирайте се за newsletter-а „Гласът на кандидата“, за да получавате следващите статии директно в LinkedIn.
2️⃣ Ако във вашата организация имате нужда от съдействие с подбора на хора, ще се радвам да поговорим.
3️⃣ Ако имате история от другата страна на интервюто, която си струва да бъде разказана, пишете ми.
Коментари