„Синдромът на самозванеца“ в процеса по подбор: Кандидатите, които (все още) не вярват, че са достатъчно добри

Може да звучи изненадващо, но като експерти с дългогодишен опит в подбора, често се срещаме с висококвалифицирани професионалисти, които избират да не кандидатстват за позиции, напълно съответстващи на техния опит и умения.

Причината често не е липсата на възможности, а вътрешното им усещане, че не са „достатъчно добри“ за предизвикателствата, които ги очакват.

Те са опитни, компетентни, но с колебания, които им пречат да направят следващата крачка. Това „нещо“ има име.

Какво е „синдром на самозванеца“?

„Синдромът на самозванеца“ (Impostor Syndrome или по-точно Impostor Phenomenon) е състояние, при което човек се съмнява в собствените си способности въпреки доказателствата за успех.

Хората, които го изпитват, приписват постиженията си на външни фактори като късмет или случайност и живеят със страха, че „рано или късно ще бъдат разкрити“.

Терминът е въведен през 1978 г. от д-р Полийн Кланс и д-р Сюзън Аймс при изследване на жени с високи академични и професионални постижения.

Как се проявява при кандидати за работа?

• Изключително опитен кандидат отказва да кандидатства, защото „не отговаря на 100% от изискванията“.

• По време на интервю човек с реални успехи омаловажава постиженията си.

• Кандидат споделя, че се чувства като „фалшив експерт“, въпреки дългогодишната си практика.

Това не е липса на самочувствие в класическия смисъл, а вътрешен конфликт между реалното „мога“ и вътрешното „не съм достатъчен/на“.

Какво пропускаме в подбора?

От гледна точка на агенция за подбор, понякога тези кандидати остават невидими:

• Пишат пестеливи автобиографии;

• Не се „продават“ добре на интервю;

• Излъчват съмнение, което се бърка със слаба мотивация.

В действителност – точно тези хора често са най-отговорни, съвестни и ангажирани.

Какво можем да направим като специалисти?

• Да четем между редовете в автобиографията и интервюто;

• Да създаваме пространство за разговор, в което кандидатът може да покаже повече от това, което е написал;

• Да не бъркаме скромността със слабост;

• Да задаваме правилните въпроси – без натиск.

Съвет към кандидатите за работа:

Ако се колебаете дали сте достатъчно добри, знайте, че самото съмнение често е знак за осъзнатост, а не за липса на способности. Понякога най-ценното не е новата позиция, а вътрешната работа, която ни подготвя за нея.

„Синдромът на самозванеца“ не е пречка, а предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно. Той открива разликата между това кой си и това, което си способен да постигнеш.

Истинският успех идва, когато успеем да надскочим собствените си съмнения и да признаем стойността си. Само така можем да разгърнем пълния си потенциал – а професионалният свят да разпознае истинския ни талант.